По Спасов ден
Липата люлее клони,
лумнала бяла и златна.
Запява птичият хор
по виделина ароматна.
Зората плува във шемет,
цяла нощ иде от Изток.
Ями минава, вертепи
и рони капки от бисер.
Нека да питам, не зная
идат ли тука душите?
Кацат ли тихо през май?
И кой отключва вратите?
Близо са някак и свише…
Гледам цвета и се моля.
Моля се те да подишат
въздуха благ и гальовен.
Елена Коматова
Русия и вселената
Русия и вселената
„Бесстрашен росс средь ядр ревущих,
Бесстрашен росс среди мечей;
Зрит тьмы смертей к нему грядущих
и вспять не отвратит очей,
молбы возносит сердцем Богу,
рукою борет супостат.”
Княз С. А. Ширинский – Шихматов,
из поемата „Пожарский, Минин, Гермоген”
или „Спасенная Россия”
Русия далечна живее в душата
и буди прекрасни мечти;
Че в страшните дни тя, орлица крилата
водеше бой за нас от зори.
Ние помним Батак, поругания – сетен
подвиг сторил за вяра и чест.
На дедите ни вечно живее обета
и на Шипка чутовната вест.
Помниме Плевен, Оборище, Стара Загора,
всеки рид, и поле и Балкан
геройската кръв, що се ля благородно,
помним костите светещи там...
Иде друга епоха, време жестоко.
Литва демон – на хората враг.
Но могъща Русия и небето дълбоко
заедно го обръщат във бяг.
О, Победа Велика и жертви безбройни!
Ти си вечен и скръбен обряд.
Нека помним и пеем „Свети упокой” –
за сина, за мъжа и за брат.
Народът живее, отново ликува.
Вие своето мирно гнездо.
Милостиво и щедро е небето след буря.
И на изток пак грее звезда.
Че славянската радост е лъч от надежда.
Като песен девича и зов.
Под покрова небесен, син и безбрежен.
Тайна сила и Божа любов!
И с детето момичета бодро запяват,
че обичат Родината те.
И, че руските хора война не желаят.
А сълза капва в миг и тече...
Елена Коматова
Фьодор Сологуб, Русия
* * *
Не ще отхвърлим бреме
в мъката на земното тегло -
плет пространство-време,
измама, уродство и зло.
Светът затвор е от желязо,
в плен сме ние, изход има.
Метежната мечта донася
отрадни вести за родина.
Морния повдигаш поглед,
изнурен от труд, и виждаш,
че зората аленей най-после,
времето като вода изтича.
Зазорява и полека си отива
вред тъмата непрогледна,
в душата пролет се усмихва,
такава нежна и безгрешна.
1920 г.
Автор: Фьодор СОЛОГУБ (1863- 1927),
Превод: Константин Байрактаров,
8.5.2020
Мина всичко, що мина / Прошло сполна все то, что было
* * *
Мина всичко, що мина,
разум чувство покори,
волята надви, настигна
в края и сърце дори.
Как днес отдалечи се
вчерашната наша среща:
стремления без смисъл,
душата мята се гореща!
Как роптаех непокорно,
изпълнена с капризи,
но дишам веч спокойно,
просторно е в гърдите.
Спомням си често съня,
нещо прекрасно и зло,
и мисля, и тежко тъжа -
което било е, било.
Автор: Каролина ПАВЛОВА (1807-1893 г.)
Прев.: Константин Байрактаров,
7.5.2020
Прочети още: Мина всичко, що мина / Прошло сполна все то, что было