На Евпаторийските поети
Без да имам във джоба и грош
се мотая между лавиците.
Взимам книгите, чета ги и още
се опивам от рими и стихове.
Продавачката гледа – грабеж
на поезия – зорка над касата
и ме пъди зад прага: „Беж!”,
с гръд застава: „Не сме в библиотека!”.
Поемам засмяна на никъде,
декламирайки всичко запомнено...
Ах, ти младост! Ех, времена!
За поета без грош – злато е словото...
Анна Байда, гр. Евпатория, член на СПК
Преведе от руски Елена Коматова
В прозореца ми удря буря
* * *
В прозореца ми удря буря.
А тихо, топло е в дома.
Ний можеме един без друг.
Спокойни, със светла душа.
Безсъницата не е вече тука.
През нощите безкрайни, не ...
Пак можеме един без друг.
За миналото – не жалей.
Градината ни – мъртва под снега.
И нашият нарцис умря.
Ний можеме един без друг.
И без любов, а имах я... Благодаря.
Приятно е. Потрепва огън
в камината, догаря до зори.
Защо сме ний един без друг?!
Отговор няма. Бурята фучи...
Марина Трусевич, гр. Саки, член СПК
Преведе от руски Елена Коматова
Стихове на Вера Грибникова
Мети, виелицо!
Мети, виелицо! Следите заличи.
Като че той днес не е идвал.
Като че аз не знам беди
преди нощта новогодишна.
Мети, ти драга, не жали снега.
И дворчето ми почисти по милост.
Да не звучат горчивите слова.
Раздялата като че сън е била.
Да – да, задрямах до стъклото аз.
А страшен сън ме е тревожил.
Но в девствения сняг и белота
съмненията чезнат, тъй нищожни.
Мети, виелицо! Старателно мети!
Сега да вярвам ми е тъй необходимо,
че бърза той към мен, че е на път.
Че нужна съм му аз, че съм любима...
Следите зачертали цял живот
преди нощта новогодишна
ти изравни, кръжи ти на възбог!
Като че той днес не е идвал.
Ще чакам аз...
Вера Грибникова
гр. Твер, член на СРП и СПК
*