Alexey Shorohov
Алексей Алексеевич Шорохов е съвременен руски поет и публицист, автор на 7 книги - стихове, няколко с културно-философски есета и две прозаични книги, превеждани на разни езици. Постоянен автор на литературни списания, секретар на управата на съюза на писателите в Русия, заместник главен редактор на списание „Отечествени записки”.
Ученици рисуват цар Симеон
 |
 |
Талантливи ученици участваха със 150 рисунки и 60 съчинения в конкурса на тема „Приносът на Цар Симеон Велики и Златния век за развитието на българската култура“. Конкурсът беше организиран от НБ „Иван Вазов“, Община Пловдив и Регионално управление на образованието Пловдив. Той бе насочен към учениците от първи до дванадесети клас на общинските, държавните и частните училища. Поводът за конкурса бе 1155 г. от рождението на Цар Симеон Велики, 140 г. от създаването на НБ „Иван Вазов“, Деня на народните будители и Пловдив – Европейска столица на културата.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
На Анна Ахматова
На Анна Ахматова
Облетях с жар-птица руската земя
със сивооката щерка на краля -
състрадание открих, мъка няма
и споделеност с поезия жаля.
Шега или любов? Анна, която
от щастие не може да лекува,
конски ропот не гадае лятос,
дали съпругът с някоя лудува.
Осъзнала поетичната победа,
на мъжа си няма да се кланя
и със съкрушената надежда
в любовната земя пристъпя Анна.
За каква я е мислил съпругът –
не ревност я гризе коварно,
не е глупачка при знахарка
да търси билка за омая друга.
Пред чудотворната икона
Николай не моли да се върне,
гласа си извисила до мадона,
Богородица да я прегърне.
Мария Чулова
Пловдив
Sea of the life
Морето на живота
Светът безмерно малък, непочтен,
извиква горест в алчните си дни.
При устрема на дъх поел делфин,
дочувам вик на родните камбани.
Роден в робство, за да е забавен,
една пионка във всемирен ред,
изплаква в изгрева и е смирен,
че е полезен, дори обичан вред.
Невеста на небесния творец, твар,
която цял живот се учи, Божи дар,
а книгата небесна недописана
ни дава вяра, спряла времето.
Бездейна, често и филмирана,
изгрява тя в Божественото утре.
Mariya Chulova, Varna, Bulgaria
Мария Чулова, гр. Варна, България, 24 август 2019 г.
Добромир Тонев
Обречени надежди
На Добромир Тонев
Не искам просто да умра...
Прекроил живота и смъртта,
поетът с римата си за света
след себе си остави дъщеря.
В разлистената книга зима
не навява сняг и битовизми,
не спомен за сърца разбити,
а оптимистичен фатализъм.
Обречен, принцът бил орисан
конете да го слушат и се учи,
в опитомяването им улисан,
буйни да язди, това се случи.
Сърцето дало по-силни крила
на поклонници на Мелпомена,
той огънчето в погледа запали
да видят те Пегас без стреме.
Събрал би неумна красавица
с умника - грозен и свенлив,
но дарбата не всекиму отлива
паметник: открита воденица.
Поезията - ручей или птица?
Утолявай жажда и политай
и от вечни срещи с поезията
неродени поети да отпият!
На Добромир Тонев
И аз не искам да умра,
тъй и поетът прекроява
в смисъла и римата света,
така му се родила дъщеря.
В отворените книги навява,
не сняг, не спомен от разбити
сърца, не проклятие на бита -
а оптимистичен фатализъм.
Обречен принц бил орисан
конете да го слушат и се учи
да язди необузданите, улисан
в надпревара, така се случило,
че ръката отказвала да служи,
сърцето давало по-силни крила
на кланящите се на Мелпомена,
тъй огънчето им се запалило
да виждат Пегас как се явил.
Събрал би глупава красавица
с умник тъй грозен и свенлив,
но дарбата не всекиму отлива
паметник: открита воденица.
още неродени поети да отпият.
Мария Чулова
Пловдив
2019 г.