Диалог между Кафявия цвят и Лютата червена лисица
Приеми искрената ми печал,
че в тази битка зъби си строшил.
Дали пък целта ти не беше такава —
усмивката ми в калта да стъпчеш,
да ме направиш на нищо, за твоя слава?
Защо ли не съм млад мечок и наивен?
Знам за греховната твоя афера,
но искаш зад решетките да ме намериш.
Понеже от чиста завист те тресе,
че моята сила те плаши и съди,
и първия брак за миг ще разтури.
Сниши си гарда, кротни си страстта,
че моите хора идват като хала.
Цената ми скача със стотачка на час,
щом вникнат в моя умствен багаж.
Мария Чулова, януари 1999 г.
Вариант на стихотворението