Разкази
- Детайли
- Категория: Проза
- Публикувана на Сряда, 07 Февруари 2018 12:25
- Написана от Asenovgrad
- Посещения: 1776
Предоставят ми много материал за размисъл.
Хвали ми се един ученик, че има само шест двойки. Е, като ги има, да не са само шест златни кюлчета! Иван се чуди как да привлече внимание. Веднъж щял да кърти зъби, като да се опитва да влезе в заключен дом, друг път щял да убива от упор с пистолет 14 калибър, като се колебае между двама-трима кой от тях да е 14-та му жертва. Разбра се, че той едва ли има оръжие, а и забележката му се оказа непълна и затова я разширихме, че се заканва да донесе пистолета в училището. Третият път опита с емоционално изнудване: заедно с Николай от бившия му клас вдигнаха един по-лек ученик – единият го държи за краката, а другият – за раменете – и хайде към отворения прозорец. Носеният изобщо не се чувства застрашен, това е част от играта. Иван си взе за придружител Николай и ме преследваха по пътя към спирката. Иван викаше: „Хайде да я убием с един по-голям камък!”. За изпълнението на наказанието за отсъствия и лоша дисциплина се беше снабдил с чукове и тесла и яко забиваше гвоздеи в един чин, докато в един момент не задържа чука над главата на Хабибе. Тя псува на поразия, унижава хората, държи се нагло и за Иван това е геройство, че е въоръжен с оръдие на труда за една полезна работа. В деня на родителската среща Иван ме агитира със знаменце и тропане по чиновете да гласувам за една националистическа партия, изви ръката на Хабибе и си мислеше, че си е осигурил централна роля на учитело-родителската среща вечерта. Тогава и премиерът си подаде оставката. Аз едва се въздържах. Все пак работата е забавна! Нашият Иван все пак ми поиска 250 лева, които били глоба по някакво възпитателно дело, а аз съм го докладвала. Вечерта написах на дъската тема за съчинение: „Камъни.
Лапане.
Никой не заслужава отличен.”
Такива съчинения не постъпиха от деца и родители. Обясних им, че стават за нещо. Иван дриблира със стол – подава на братовчеда си във въздуха над чиновете стол и момчето му го връща. Може и на конче да го носи, та като видят момичетата, те също да се качат да ги поноси Иван. Родителите са заети, някои при прохождането на децата ги пускат сами да се справят в живота. Сигурно ще поискат помощ от учителите да си напишат съчиненията. Ето например бащата на Хабибе, която има 50 неизвинени отсъствия и си прави всичко непозволено, дойде и застана пред класа сякаш набира девойки за „Харем”, танцов ансамбъл. Не му достигат 20 хиляди лева и съобщи, че ще ме осъди за тази сума, че дъщеря му била подценена.
Бащата: „Левски ще Ви спаси! Сега е демокрация.”
Не само Левски е жертвата от османлъка. Аз поне съм българка.
Хабибе: „Аз поне не съм отпадък!”
Като е препълнено кошчето: „Боклуците вън!”.
Иван добре имитира и няколко пъти изнася кошчето с отпадъците, защото много се хранят, все се налага да се онагледи.
Мария Чулова