Басня за Зайо и Лъвчо пред ВАК
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Неделя, 16 Август 2026 13:22
- Написана от chulova
- Посещения: 180
И Зайо Байо, скокльо мил, да става учен бе решил.
Но как без труд дисертационен ще го приемат да ги учи,
на две-три книжки се изучи да прави апел агитационен.
Дойде денят и Зайо да изложи в резюме защита пред комисия – все зверове:
Вълчо, Меца, Лиса, я, тигър, рис, чакал и в залисия слушат:
„Как се дерат кожи от млади диви зверове“. Лиса опита:
– Този труд положи парадоксална хипотеза – без приложение,
я зарови таз дисертация и тез лъжи. Дошъл си тук и покажи
практически таз теория, ти мамиш цяла аудитория.
Зайо рече: – Лисо, измамник ме наричаш, затуй навън,
на чист въздух и разходка ела самичка за малка сводка.
После зверският съвет със звън ще ни призове.
Измамник мене не зове, а аргументиран, прецизиран,
с подход научен, как иначе, нали съм учен.
Речено, сторено. Хитрана се показа пред входа на катедрата на ВАК.
Зайо влезе подранил с кожа още необработена и с ясен знак, че е млада и лисича.
– Съмнявате ли се в моя докторант, че много съм обичал пред ВАК
като в ресторант ред аргументи да сервират!
– Не, Лъвчо! – всички се препират.
– Не, Лъвчо, ти си утвърден!
Щом Зайо е ръководен от Лъвчо, ще стане доктор още днес,
това е фактор неотложен, спешен, тревожен.
Така си уредил в университета две свои щерки,
ти си заможен, сложен, позлатен в комитета,
знаем, ще ги вкараш в политиката и двете,
щом са щерки и приликата с лъва е ясна и завидна.
– Дано и двечките не нагласиш в моето брачно ложе –
тъй рече дама благовидна – че моят мъж не се изложи!
❦ Мария Чулова, 4 февруари 2009 г., Пловдив